Така е

Но съм съгласна с Анна, че онзи, който разбира много, трябва и много да изстрада. Така е. Онова, което ни отличава един от друг, е отношението ни към света и хората. Искам да кажа, че животът трябва да причинява болка. Според Анна той просто трябва да се живее. Но това не й спестява огорчението и глада. Трудно ми е да я съдя, защото знам кой я научи да очаква прекалено много и само най-доброто.

Из “Дъщерите на Ханна” на Мариан Фредриксон

Така е – който разбира много, обикновено много и страда.

Истината

Животът ми се дели на две части. Първата продължи осем детски години и затова е дълга, колкото останалите седемдесет. Когато поглеждам назад към втората половина, съзирам четири решаващи събития, които ме промениха.

…

Останалото между тези събития е просто обикновен живот на една обикновена жена: много тревоги, много труд, радости, доста победи, още повече несполуки. И, разбира се, мъката, която беше в основата на всичко.

Много съм си мислела за мъката. Та нали от нея се ражда знанието. И размислите, както и желанието за промяна. Нямаше да бъдем човешки същества, ако мъката не беше в основата на нашата същност.

Трябва да спомена още нещо, преди да започна своя разказ. Винаги съм се стремяла към истината с онази детска вяра, че нея я има и е неделима. Именно, когато тя се разпадна на хиляди различни истини, ми стана трудно да се уповавам на нея.

Из “Дъщерите на Ханна” на Мариан Фредриксон

 

Не знам за мъката, но това с истината ме тресна като мокър парцал по лицето. Вече го бях усетила, но още не си го бях формулирала сама за себе си, когато го прочетох. Трудно е да приемеш, че има много истини и те са различни от твоята, но това явно е свързано с израстването.

За любовта

Естествено, вярвах, че любовта ме е тласнала в ръцете на Доналд. Ние, от моето поколение, бяхме обсебени от идеята за голямата любов.

Ти, Ханна, не би разбрала този вид любов. По твое време любовта не е слизала от аристокрацията до низините.

Имало е и романтика, трагични любовни истории, които се разказвали по селата. Но те са нямали нищо общо с житието и битието. Всъщност не стрували и пукната пара.

…

През двайсетте години идеята за голямата любов беше завладяла и обикновените хора. Юханна беше осъзнала, че голямата младежка страст означава преди всичко онова, което тя съвсем сериозно наричаше “да намериш истинския мъж”. В нейния случай истинският мъж беше точно копие на починалия й баща, когото тя почти не познаваше; това засилваше мита, но не улесняваше живота й.

Все пак Юханна не беше толкова романтична и следователно – толкова взискателна, колкото щяха да станат следващите поколения жени.

За Анна и нейните връстници любовта беше факт, който не подлежеше на обсъждане. Тежко и горко на силните, които оставаха неподвластни на чувството. Към това се прибавяше още едно изискване: радостта от секса. Вечна любов и непрестанни оргазми.

Сега мечтите се пукват като сапунени мехурчета от вятъра. Но промяната изисква време. Когато човек не срещне любовта и го подмине завладяващото чувство, че тя ще трае вечно, започва да вярва, че сам си е виновен за това. Едва когато почти всеки брак приключи с развод, неохотно признава, че много рядко влюбването прераства в любов, а дори и любовта не спасява човек от самотата. Както и че радостта от секса не изпълва живота със смисъл.

- Господи, каква глупост! – каза Анна. И след миг добави: – Въпреки всичко!

Из “Дъщерите на Ханна” на Мариан Фредриксон

В днешно време любовта продължава да ни измъчва и няма кой да ти обясни, че тя не продължава вечно и че ако си нещастен в брака си, няма нищо страшно в това да се разведеш. Постепенно почваш да търсиш само секс. После следват секса и парите. Накрая вече остарял осъзнаваш, че единственото, от което си имал нужда, е да твориш и да правиш неща, които са ти интересни и ти носят удовлетворение и чувство на полезност. Естествено никога не е съвсем късно все пак. Само с годините енергията ти е по-малко…

Правилен и благоразумен

Най-накрая си намерих работа в една радиостанция, но не като водещ на предаване, което щеше да е доста яко. Трябваше да измислям послания, които вмъкваха в програмата. Абсолютни глупости, призоваващи хората да спрат да пушат, да не шофират пияни, да предотвратяват домашни злополуки с децата си, т.е. педагогическа и алтруистична пропаганда, съчиняването на която ме влудяваше. Така или иначе никой не се вслушваше в нея, защото всички продължаваха да пушат, да се напиват и да тичат изнервени из болниците с пострадалите си деца.

Директорката на радиото обаче – една мулатка, дъщеря на Очун, която говореше немски и й харесваше да се прави на елегантна и учтива – все ми повтаряше, че тези послания били правилни и благоразумни. винаги ги определяше така. Беше нетърпимо.

Оттогава адски много ме дразнят тия две думи – правилен и благоразумен. Те са фалшиви и дребнави. Служат само за прикритие и лъжа. Всичко е неправилно и неблагоразумно. Цялата история, целият живот, всички епохи са били неправилни и неблагоразумни. Дори самите ние. Всеки един от нас по природа е неправилен и неблагоразумен, но ни се налага да се смиряваме, за да поддържаме установения в стадото ред като добри овце и дори да си слагаме юзди и наморници.

Из “Мръсна хаванска трилогия” на Педро Хуан Гутиерес

 

От край време масите се управляват чрез пропаганди и различни внушения:

- “Забранява ви се да ядете свинско, защото Аллах така е пожелал! (Не е истина, ама не разбирате като ви казвам, че в тия жеги мазничкото месо не е препоръчително да се яде, че много болести идват от него.)”

- “Не кради, защото Бог ти заповядва! (Бе що сте толкова тъпи, че трябва основите на цивилизацията да ви се внушават по такъв елементарен начин?)”

И докато едно време са били с цел оцеляването на хората и обществото, сега вече са само с цел да ни взимат парите и да ни държат в плен.

- “Искайте лъскави джаджи. Те носят щастието! (Вие си бъдете “щастливи”, така и аз ще съм “щастлив”.)”

- “Яжте активии, чипс и други е-комплекси! (За да може да давате пари и за лекарства!)”

- “Тревата е вредна за здравето! (Не е толкова вредна, ама кара хората да мислят. А хора, които мислят, трудно се управляват.)”

Айде стига толкова, че и на мен ми идва вповече.

 

От неосъзнати желания

Филотекст добави:

- Вярно е, че Аполон ми е разрешил понякога да достигам до заключения относно възможното бъдеще и наистина имам впечатлението, че мъжете и жените в края на краищата ще упражняват едни и същи занаяти, както подсказваш в твоите Диалози. Не вярвам обаче да се появят идеални управления или “златни” управници, готови да се трудят за доброто на града…

- Защо? – запита Платон с искрено удивление. – В днешните времена е трудно да съществува такова управление, вярно е. Но в далечно бъдеще, след като изтекат стотици или хиляди години – защо не?

- Защото човек не се е променил и никога няма да се промени, Платоне – отвърна Филотекст. – Колкото и да не ми се иска да го признаем, човечешкото същество не се води от невидими и съвършени Идеи, нито дори от логически разсъждения, а от пориви, от неосъзнати желания…

Из “Пещерата на Идеите”
(La caverna de las ideas)
Хосе Карлос Сомоса